ПЕЩЕРА ДЯВОЛСКОТО ГЪРЛО

Един от феномените на Триградското ждрело е пропастната пещера Дяволското гърло, формирана при пропадане на земните пластовете.
Пещерата "Дяволското гърло" се намира само на 1,3 км северно от Триград. Водите на Триградска река образуват няколко водопада в нея, най-големият от които се спуска в голямата зала на пещерата от 42 м. височина,това е най-високия подземен водопад в Европа  Легендата разказва, че от пещерата Орфей проникнал в подземното царство на Хадес, за да спаси Своята любима Евридика.Друга древна тракийска легенда разказва че тук са хвърляли вождовете за да останат безсмъртни. От столетия хората вярвали, че тук е входът на другия свят, пътят към безсмъртието. За да умилостивят злите сили народа е принасял в жертва най-красивите девойки. Местните жители разказват, че нищо влязло в подземния лабиринт на пещерата, не излиза от нея.За да може подземния свят на "Дяволското гърло" да стане достъпен за хората, бил прокопан тунел с дължина 150 м който води до голяма зала.

От залата, по виеща се стръмна циментова стълба се стига до естествения вход на пещерата. Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се до подземния водопад, са обезопасени с бетонни перила

В цената влиза: транспорт , екскурзовод , пикник.

горе

ТРИГРАД

Село Триград е разположено в Западните Родопи, недалеч от Българо-Гръцката граница. Отстои на 26 км южно от общинския център – гр.Девин и на около 40 км западно от областния център – гр.Смолян. 
Намира се на 1240 м. надморска височина. 

Къщите са накацали по скалисти възвишения, заобиколени от внушителни скални масиви. През селото минава р.Триградска, която заедно с р.Буйновска дава началото на р.Въча. Населението на селото е 854 души. 

В околностите на с.Триград има многобройни археологически находки - пещерни жилища и тракийски некрополи, които говорят за древния му произход.Предполага се, че води началото си от три по-малки селища, откъдето идва и името му – Триград илиТриибрия, както е старото му наименование. 


Село Триград е отправна точка на много туристически пътеки и маршрути, водещи до природни, културни и исторически забележителности. Такива са маршрутите: х.Ледницата – с.Мугла – Чаирски езера; с.Триград – с.Ягодина-Ягодинска пещера /Буйновско ждрело/ и др.
Триградският карстов район е един от най-големите карстови райони в България. Тук има над 150 пещери, като седем от тях са били праисторически обитания. По поречието на р.Триградска, по пътя Девин-Триград, на 1,5 км от селото е разположено величественото и впечатляващо с красотата си Триградско ждрело, което е обявено за защитена местност. Триградското ждрело представлява дълбок пролом по течението на р.Триградска, чиито отвесни мраморни скали на места достигат височина 290м. над сухото речно корито. 

Величествената гледка на отвесните скали, върху които на места растат смърчове и борове, придават особена стойност на този природен паметник. Варовитите скали на ждрелото са сред най-богатите местообитания на ендемични, редки и реликтни растителни видове в България. Също така гнездят и много редки птици, като скалната зидарка, различни хищни птици, кълвачи и др. 

Един от феномените на Триградското ждрело е пропастната пещера “Дяволското гърло”. Водите на р.Триградска навлизат в пещерата, където образуват 12 подземни водопада, най-големият от които е с височина 42 м /един от най-високите в Европа/ и се появяват отново след 530 м като буен карстов извор. Местните жители разказват, че нищо влизащо в подземния лабиринт на пещерата, не излиза от нея. Съществува легендата, която разказва, че от пещерата Орфей проникнал в подземното царство на Хадес, за да спаси своята любима Евридика. 

Районът се характеризира с изключително разнообразна флора и фауна. Тук се срещат родопско великденче, родопска теменуга, венерина пантофка, пирински чай, персийска морина, родопска ръж, родопска песъчарка, сръбска минкомия, жълта и македонска каменоломка, гръцки кимион, родопски скален копър, благороден лопен и други балкански ендемити и реликти. Много известен е родопския силивряк, който е рядък реликтен ендемит за Балканите, притежаващ уникалните свойства на амброзията. Местна легенда разказва, че когато Орфей засвирел, вятърът затихвал между клоните на дърветата сякаш заслушан в неговата музика, птиците спирали във въздуха и животните спирали по горските пътеки, а зверовете укротявали. Когато Бакханте разкъсал певеца и го хвърлили в реката, всяка капка от кръвта му се превърнала в красиво планинско цвете, наречено силивряк, чиито нежни цветове са разпръснати по планинските поляни. 

Местното население е съхранило богато културно-историческо наследство. Интересна туристическа атракция са изпълняваните от векове “Прогонване на змията/зимата”, “Предсой”, “Сределето” и честването на фестивала “Орфически мистерии”. 

Със своята уникалност село Триград е едно от най-забележителните места в пъстрата карта на селата на Република България. 

В цената влиза: транспорт , екскурзовод , пикник.

ЦЪРКВАТА В БАТАК

 Историческата църква"Св.Неделя", построена през 1813г., сега превърната в музей-костница. Историческата църква “Св. Неделя” в град Батак е изградена през 1813 г. за 75 денонощия. Тя представлява кръстовидна куполна сграда, изградена от камък. Вкопана е в земята метър и половина с двуметрова ограда. Вътре има три отделения: мъжко, женско и олтар. Църквата е била известна със своята стенопис и дърворезба. И до днес е добре запазена иконата на “Св. Неделя”.
По време на Априлското въстание през 1876 г. е била превърната в последна крепост на батачани в борбата им за национално освобождение. В продължение на три денонощия събраните в нея 2000 мъже, жени и деца защитават геройски своята чест и свобода.
През Априлското въстание Батак дава 5000 жертви. Въпреки опита на османската войска да опожари църквата, изгаря само вътрешната й дървена част. Архитектурно е запазена до сега.
Непосредствено след Освобождението през 1878 г. църквата е превърната в музей-костница. 

В цената влиза: транспорт , екскурзовод , пикник.

горе

КРЕПОСТ ЦЕПИНА

Една от най-непристъпните родопски крепости  се намира на 6 км от село Дорково в североизточният край на Чепинската котловина върху усамотен връх от рида Каркария на надморска височина 1136м. Крепостта е  археологически паметник на културата от национално значение. През средновековието Цепина е една от най-известните родопски крепости.През 12 - 13 век е голям средновековен град- крепост. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, и са запазени до височина от 6 м и с дебелина 3 м. а в най-високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1-5 дка Стените й са запазени до височина от 2,5 м. В укрепената територия са проучени три църкви , четири прецизно изградени водохранилища (щерни) с дълбочина 10м. които правят изключително впечатление на посетителя.От едната църква произхождат двата мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел, изложени в Ермитажа в Санкт Петербург. Основите на крепостните стени- вътрешни и външни, както и основите на църквите и четирите водохранилища са реставрирани и консервирани и привличат множество туристи.В крепостта са провеждани археологически разкопки и останките са консервирани и експонирани. В туристическата хижа под крепостта е създаден музей, в който могат да се видят намерените находки.Крепостта е интересна туристическа дестинация както за пешеходен туризъм така и за екскурзии с кола.

В цената влиза: транспорт , екскурзовод , пикник.

ПЕЩЕРА СНЕЖАНКА

Пещера Снежанка се намира в Баташката планина, Западните Родопи. Разположена е на 5 км. югозападно от град Пещера. Снежанка е труднодостъпна, но изключително красива с ледниковите си форми. Природата е създала “Вълшебната зала” и изящната статуя на Снежанка в нея. На нейно име е наречена и пещерата Снежанка.Има няколко зали. В “Голямата зала” и в залата, наречена “Жилището”, са намерени глинени съдове, изработени от човешка ръка, без да се ползва грънчарски колело, и огнища останали запазени от времето на древните траки, когато тук се е укривало от опасности древно тракийско племе.Пещерата е малка, но е с много зали и е изключително богата на сталактити, сталагмити.
Пещера Снежанка е отворена по всяко време за туристи.

В цената влиза: транспорт , екскурзовод , пикник.

горе

ПЕРПЕРИКОН

Перперикон е археологически комплекс, голямо мегалитно светилище. Предполага се, че той е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите. Част е от Стоте национални туристически обекта.
Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Площта му е около 12 кв.км. Разкопките там започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чийто разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.

Още от края на ХІХ в. Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността. Интересен момент в неговото описание е фактът, че сред преобладаващите турски топоними единственият оцелял е хидронимът Перперек-дере, името на реката, оформила красивата долина, над която се издига Перперикон.
Мощното развитие на култовите съоръжение на хълма през къснобронзовата и ранножелязната епоха създават от Пеперикон едно грандиозно светилище. Именно великолепните находки дават възможност да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. Върху специален олтар се извършвал винено-огнен обред и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието. Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си „Животът на дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара. При „описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. Пр.Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис“", което се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфи, няма нищо различно.“.

горе

ПЕЩЕРА ЯГОДИНА

Пещера Ягодина е на 8 км от село  Триград. От там минава Буйновската река.
Ягодинската пещера е една от най-красивите пещери в България и най-дългата в Родопите Пещерата е известна още като "Имамова дупка",тя е част от неповторимия карстов комплекс на Буйновското ждрело. Пещерата е дълга 10 км, пететажна, лабиринтна и протестна. Представлява сложна многоетажна система от подземни тунели. На туристическия етаж се намира Новогодишната зала. Повече от двадесет години тук пещерняците от Чепеларе празнуват Нова година. Ягодинската пещера е интересен археологически обект. Горният етаж е бил обитаван в бронзовата и желязната ера. Тук са намерени глинени съдове високи 50 см, изрисувани в черно, жълто и зелено. Посетителите на пещерата влизат през прокопания изкуствен отвор, докато естествения е над 30 метра над реката. Специална пътека, минаваща през пещерата, предоставя възможност да се види красивия подземен свят, формиран в продължение на милиони години. Ефектно са осветени причудливи образувания: цевични сталактити, пещерни бисери, "леопардовата" кожа, висящия сталактон и много други. Железна стълба се изкачва до зала Разломна, където истинското дъно на подземната река е покрито от огромни блокове.Най-горният етаж е бил добре познат на древните и обитатели (4-3 хил. години пр. н.е.), чийто следи са открити до 30 метровата пропаст. Ако желаете, може да посетите неолитните жилища, които са на 10 мин. път от изкуствения изход. До пещерата може да се стигне и по туристически пътеки, най-известните от които идват от село Триград.

СЕЛО ЯГОДИНА

Селото се намира на 25 км. южно от гр. Девин, на възвишение с прекрасна панорама към поречието на река Буйновска. 
Това е едно от най-красивите родопски села, където човек може да се презареди с енергия. Интересна пътека през поляни и гора води до близката Ягодинска пещера. Това е най-дългата пещера в България / 6450 м./. В нея са открити останки от човешко присъствие през старокаменната епоха – 20-15 000 г.пр.Хр. Пещерата е облагородена и обикновено разглеждането и трае около 40-50 мин.

В цената влиза: транспорт , екскурзовод , пикник.

горе

СЕЛО КОВАЧЕВИЦА

Село Ковачевица е разположено в поречието на река Канина (Кървава река), заобиколено от високи ридове в югозападния дял на Родопите – Дъбраш.Възникването на село Ковачевица е свързано с насилието, на което е подложено българското население от околността при помохамеданчванията, тези които не искат да приемат исляма  и изоставят домовете и имотите си, търсят спасение по високите непристъпни части на планините. Изобилието на питейна вода в землището на село Ковачевица, обширните пасища, мекия климат е добре дошло за бежанците.За името на с.Ковачевица съществува предание: След смъртта на местният ковач Марко, жена му Гина поема чука и наковалнята. Когато близки и познати от околните селища отивали при нея казвали: “Отиваме до Ковачевица”, т.е. до жената на ковача. Така с времето се утвърдило името на махалата, около която по-късно се групирали всички околни махали, за да се бранят нападения и поставили началото на сегашното село Ковачевица. По географското си разположение селото се намира на границата между Княжество България и Турция в продължение на 34 години – от освобождението на България до освобождението на Пиринска Македония през 1912 година. Ковачевица е посрещала и изпращала много комити. За да се предпазят от турската власт, местните  ръководители решават да се прокопае подземен тунел, който да свързва горния с долния край на селото. По този подземен път се движели комитетските хора при нужда, без да се застрашава сигурността на селото. В годините на Възраждането Ковачевица е център на просветното и църковно дело в Неврокопско. Уникален архитектурен паметник е църквата “Свети Никола”, построена през 1847 г от ковачевски дюлгери с доброволния труд на населението. По изискванията на турската власт тя е вкопана в земята и се намира в ниската част на селото. Двуетажната сграда на новото училище е построена през 1888г.с дарение от учителя Йордже Димитров Джорджев, в памет на загиналите три от четирите му деца в пламъците на опожарената му от турци къща. И до днес то носи името НАРОДНО УЧИЛИЩЕ “ЙОРДЖЕ ДИМИТРОВ”. През петдесетте години на ХХ век жителите на Ковачевица масово се преселват главно към Велинград, Батак, Пазарджик,което довежда до изоставяне на много от прекрасните ковачевски къщи, които бавно започват да се рушат. През 1977г. Ковачевица е обявена за исторически и архитектурен резерват. Това довежда в селото хора, които закупуват и възстановяват изоставени къщи и така селото е спасено от разруха.Много от къщите в селото са реставрирани и превърнати в хотели, които ще ви потопят в незабравимата атмосфера на отминалите времена.
   На около 15 км от с.Ковачевица се намира “Козия камък” –– с древна астрономическа карта, а на около 20 км от селото - “Каялийските скали” – съперничещи на известните Белоградчишки скали.

В цената влиза: транспорт , екскурзовод , пикник.

горе

СЕЛО ЛЕЩЕН

Село Лещен е разположено на 600 м. надморска височина в крайните южни склонове на Западните Родопи. Това живописно българско селце отстои на 15 км североизточно от град Гоце Делчев, на 80 км югоизточно от Банско. Уникалните му стари къщи са разположени по стръмните склонове на планината и носят всички белези на ковачевския архитектурен стил. В миналото населението на Лещен се е занимавало главно с дюлгерството и добиване на златоносен пясък. Днес в селото е запазен духът на традиционната възрожденска архитектура и то предлага чудесни условия за екотуризъм. Най- забележителните архитектурни паметници са от 1833 г.- църквата “Св. Парашкева” и Килийното селско училище. На разположение на туристите в селото са около 15 реставрирани възрожденски къщи- хотели и две уютни механи. Предлагат се множество възможности за развлечение- лов, риболов, езда и др. Селото е изходен пункт за маршрути из Югозападните Родопи. Недалеч от село Лещен може да се посети етнографския комплекс Ковачевица - 7 км.

В цената влиза: транспорт , екскурзовод , пикник.

горе