Национален парк „Рила" с обща площ 81046.0 ха е най-големият от трите национални парка в България и един от най-големите в Европа. Обявен е през 1992 г. с цел да се запазят естествените комплекси от саморегулиращи се екосистеми и при­същото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекта на неживата природа.
Той е разположен в Рила планина в югозападната част на страната, на територията на четири административни области и единадесет общини - Благоевград, Симитли, Разлог, Белица, Якоруда, Белово, Костенец, Долна баня, Самоков, Сапарева ба­ня и Дупница. Паркът обхваща безлесната зона по билото на планината - 27565,0 ха, и лежащия под нея пояс от иглолистни и иглолистно-широколистни гори - 53481.0 ха, съставляващи около 30% от целия масив на Рила планина.
На територията на парка има над 100 върха с надморска височина над 2000 м, сред които се издига най-високият връх в страната и на Балканския полуостров - Мусала (2925 м). В резултат на ерозионната и а кумулативната дейност на ледниците през кватернера във високопланинските части на Рила са се образували значителен брой ледникови езера - над 120 постоянни и 30 временни, разположени главно в дълбоки­те дъна на циркусите. Оттук извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Бал­канския полуостров - Искър, Марица и Места. Водните запаси, които се формират в границите на НП „Рила", са най-важният ресурс на чиста питейна вода за околните общини, за столицата София и за част от населението вГърция и Турция.
Територията на НП „Рила" включва най-защитените от въздействието на човеш­ката дейност горски екосистеми. Най-представителните са от смърч и ела в съчета­ние с ендемичната бяла мура, както и от клек. Около 95% са естествени, със средна възраст 90 години. Разнообразието на хабитатите предопределя важното място на парка в европейската екологична мрежа „Натура 2000".
Богато е биологичното разнообразие на парка. Срещат се около 1400 висши растения. От тях 42 са защитени от закона. В Червената книга на България са вклю­чени като застрашени и редки 98 вида, в червения списък на IUCN - 9 растителни ви­да, а в Списъка на редките, застрашени и ендемични растения в Европа - 6. Висока­та консервационна значимост на парка се определя и от богатството на реликтите -105 вида, и ендемитите - 36 балкански и 21 български, като три от тях се срещат са­мо в Рила - рилска иглика, павлово шапиче и рилски ревен. На територията на парка са установени 282 вида мъхове, 130 вида сладководни водорасли и 233 вида гъби.
Национален парк „Рила" е едно от най-значимите и най-сигурни убежища за планинската фауна в Европа. Тя е представена със 172 вида гръбначни животни: ри­би - 5 вида, земноводни и влечуги - 20, птици - 99, бозайници -48. Тук се намират най-голямата популация на балканска дива коза в България, най-голямата високопланинска популация на лалугера, едно от четирите находища на алпийски тритон и ед­но от двете в България гнездови находища на малката кукумявка. Паркът е една от териториите със съхранени жизнени популации от хищни птици (15 вида), както и за­щитена територия от значение за опазване на българските популации на глухаря.
Уникална е безгръбначната фауна - досега са установени 2934 вида, от тях ендемитите са 242, а реликтите - 244. Това определя парка като важен световен център на формообразуване.
Национален парк „Рила" е значим природозащитен резервоар. В него се съхра­няват 38% от срещащите се в България растения, 80% от безгръбначните животни, 80% от глациалната езерна флора и фауна и 20% от сухоземните гръбначни животни.
В Национален парк „Рила" има 4 резервата (Парангалица, Скакавица, Ибъри, Централен Рилски резерват), съответстващи на първа категория защитена територия по IUCN, с обща площ, 16222.1 ха, или 20% от общата територия на парка. „Централен Рилски резерват" обхваща 12393 ха и е най-големият природен резерват в България. Всички резервати и парка са включени в Списъка на ООН на националните паркове и еквивалентните на тях резервати. Два от резерватите - „Парангалица" и част от „Централен Рилски резерват", са вписани в Списъка на биосферните резервати на UNESCO в рамките на програмата „Човек и биосфера".