" Снежните планини на траките " - така Омир назовава огромния планински масив на Родопите. Римският поет Овидий свързва името им с легендата за силната и горда любов между цар и царица, нарекли себе си Зевс и Хера. За дързостта им "гръмовержеца "- Зевс ги превръща в две планини - Хемус и Родопа. Други изследователи търсят топонимично сходство с името на древната езическа богиня Родопа, в словосъчетанието на славянските думи "руда" и "ропа" /яма / или пък с гръцката дума " родон "/роза/. Всеки от тях, навярно има своите основателни причини за това. Но от Омирово време до наши дни, името на планината остава неизменно, така както величието и дивната красота на нейната природа.
Родопите са част от Рило - Родопския масив, в южната част на Балканския полуостров, с дължина 220 км и ширина 100 -120 км. На север и изток, естествени граници са Горнотракийската низина и долината на р. Марица, а на юг - Беломорска Тракия. На запад те опират до течението на р. Места, седловидната Юндола и р. Яденица. Родопите заемат площ от 18000 кв.км, от които 14735 кв.км в територията на България.
В геоложко и геоморфоложко отношение Родопите са сложно устроена система от ридове с дълбоко врязани долини и различни по височина заравнености. За разлика от другите български планини, нямат ясно изразен орографски скелет. Най-високият връх е вр. Голям Перелик /2191 м/. Високопланинският пояс / над 1600 м надморска височина / заема 5% от общата им площ, среднопланинският /1000 - 1600 м/ - 35%, нископланинският /600-100 м/ - 25% и останалата територия /под 600 м/ - 35%. Формирани през архая и протерозоя, с бурни промени през палеозойската ера, Родопите са най - стария планински масив в България. Това развитие е ясно видимо в разнообразния и сложен петрографски състав и строеж на скалите, адаптирани по неповторим начин в съвременния релеф. Сред обширните покривки от варовик и мрамор, в западната част, се откриват типични форми на карстови форми - скални мостове / Чудните мостове /, пещери /Снежанка, Ягодинската пещера, Лепеницата/, ждрела / Триградско, Буйновско /, карстови извори /Клептуза, Хубча, Топлика понори / губилища / по Триградската и Мугленска реки. Каньоновидните долини на реките Чепинска, Черна и Въча са врязани в гранитната твърд на планината. В източната част всред вулкански покривки от андезит и риолит, природата е изваяла причудливи скални откоси / Невестата, Голямата стена - Смолянско /пролома на Студен кладенец, скалните гъби при селата Зимзелен /Вкаменената сватба / и Доброволец.

Природните богатства на Родопите са многобройни рудни и нерудни находища, неизбродни гори и просторни. планински пасища, пълноводни реки и минерални извори. От дълбока древност тук се добиват желязо, олово, мед, сребро и злато, а в съвременната епоха - олово, цинк, хром, мед и много нерудни изкопаеми. Тук растат 83% от българските иглолистни гори, има изобилие от билки, гъби, дивеч и риба. Климатът е мек. Характеризира се като преходен, защото се влияе от по - студените въздушни маси от север и топлия полъх на Средиземноморието от юг. В източните Родопи средната годишна температура е 12 -13°С, а в Западните - / 5 - 9°С /, поради по - голямата надморска височина. Преходният характер на климата проличава от годишния ход на валежите. Техният максимум в източната част е м. декември, докато в западната - преобладават летните валежи. Средният годишен брой на дните със снежна покривка в Западните Родопи, особено във високите части, е 100 -120 дни, а височината й през м. януари е 30 - 50 см.

Растителността в Западните Родопи е от средноевропейската растителна група, представена тук предимно от иглолистни видове / смърч, бял бор, черен бор и малко широколистни - бук, дъб, габър. Източните Родопи са под влиянието на средиземноморския климат и са слабо залесени. Преобладават широколистни видове /дъб, габър / и храсти. Срещат се типични растителни видове от Средиземноморието: жасмин, космат дъб, кестен, смокиня. В отделни кътчета растат интересни реликтни видове: елови гори, орхидеи, Хаберлея родопензис / силивряк /, Сидерикус скардикус /пирински, мурсалски чай /.
Разнообразен е и животинският свят. Освен дребните бозайници: мишка, таралеж, къртица, катерица, тук обитават мечки, сърни, елени, диви свине, лисици. Сред птиците следва да се отбележи присъствието на глухарят, лещарката, яребицата, кекликът, дивата патица.
За съхраняване на редките и застрашени растителни видове, животни и птици в Родопите са обособени множество природни резервати и защитени местности /Беглика, Червената стена, Манатарица, Купена и др./.
Благоприятната природна среда на този край от Европейския югоизток е привличало вниманието на човека от незапомнени времена. Най - ранните следи от човешки живот в Родопите се отнасят към палеолита /местността Кремените - Баташко, Кърджали/. В пещерата Топчика, край с. Добростан, са открити праисторически скални рисунки. Мегалитни тракийски гробници /долмени/ има открити на различни места в Източните Родопи / с. Остър камък, Хасковски минерални бани /. " Каменната загадка " -Ситовския скален надпис / на север от с. Ситово /, е може би най -древния паметник. Неговото послание, на неизвестна все още за науката писменост / може би руническа /, десетилетия наред вълнува въображението на изследователите. Първите писмени сведения за населението на Родопите откриваме в " Илиадата " на Омир. Историята е запазила спомените за тракийските общности на сатри и беси, походите на Филип II Македонски, за Римската епоха. Имената на двете славянски племена " смоляни " и " рупци" и днес напомнят за началото на славянското и българското присъствие в планината. Стотици са запазените паметници на материалната и духовната култура, мълчаливи свидетели на съграждането и израстването на Българската средновековна държава. Свидетели на събитията, свързани с двубоя с Източната Римска империя /Византия /, с османското завоевание, свидетели на една героична епопея на родопчани за опазване на народностния дух и самосъзнание, продължила векове наред.
С Родопите са свързани имената на митическия певец Орфей, легендарния войн Спартак, прочутия Момчил юнак, безстрашните народни закрилници Ангел войвода и Петко войвода, на много знайни и незнайни родолюбци, възрожденски съзидатели, преминали през епичните борби за национално освобождение, достигнали до величието на саможертвата пред олтара на Отечеството, през април 1876 г.
Времето е било благосклонно към поколенията. В планината са съхранени тракийски крепости / Вишовград, Соколци /, тракийската куполна гробница / с. Мезек /, много тракийски и римски светилища, римски градове и крепости / Никополис ад Нестум /, пътища и мостове, средновековни крепости / Асенова крепост, Цепина, Устра, Перпек /, манастири / Бачковски - ХIв. /, черкви, параклиси, жилищни и обществени сгради, архитектурни комплекси от Възраждането/ с. Широка лъка, с. Долен и др. /.
Родопите имат не само своеобразен фолклор, етнография и архитектура, но и една добре съхранена, девствена природа. Мекият климат, иглолистните гори, лечебният въздух, минералните води, изградените водоеми и язовири / Батак, Доспат, Голям Беглик, Кърджали, Студен кладенец / създават възможности за отдих, лечение и спорт. Изградената база от курортни селища /Юндола, Велинград, Пампорово, Наречен, Хасковски минерални бани /, туристическата база и транспортна комуникация може да задоволи целогодишно потребностите на вътрешния и международен туризъм.
Недосегаеми от съвременния темп на човешката цивилизация много местности от Западните Родопи притежават статута на защитени природни територии в България.

Вековни гори от черен бор има в резерватите Кастраклий и Момчиловски дол. Вековни иглолистни гори растат в Мантарица, Валявиците и Купена /всички известни видове в страната/. Резервата Дупката съчетава белборови, смърчови и смесени гори с разнообразна тревна растителност. Казаните е резервата с невероятно съчетание от иглолистни видови / ела, смърч, черен бор / и бук. Вековни смесени гори /широколистни и иглолистни/ виреят в Тъмната гора, Шабаница, Конски дол. Беглика има своите гори от смърч и бял бор, Изгорялото поне е единственото находище на дървовидна хвойна, а Амзово - на блатен плаун. Южни реликтни растителни видове се срещат в Червената стена. В Мантарица обитават глухари, в Сосковчето - редки блатни и водоплаващи птици, диви кози - в резервата Купена.